Надежда Савова: Хлябът е храна, която ни учи на духовни неща

Христос: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“

Надежда Савова

Историята на Надежда Савова е колкото интересна, толкова и вдъхновяваща. 30-годишната габровка, която е завършила университета „Принстън“, САЩ, е пребродила десетки държави и през 2012 година дори е обявена за Пътешественик на годината от престижното списание National Geographic. Тя е пътувала, за да прави проучвания, стажове и за да вземе участие в най-различни конференции. Във Витлееем, чието име в превод означава „хлебна къща“, й хрумнала идеята да посвети живота си на магията на месенето на хляб. Според нея хлябът е храна, която ни учи на духовни неща.

„Заминах за Бразилия, за да изучавам карнавала. Това е много интересно изкуство, което променя целия живот на местните, без значение колко са бедни. Оказа се, че има нещо фино, нещо творческо там, нещо красиво, което може да промени начина на мислене на хората. Започнах да работя с един човек, който за 3 години е променил живота на над милион и половина хора по света в над 15 страни. Продавах едни малки хлебчета, пълнени със сирене, по улиците. Оказа се, че този човек – Родриго Баджо, е обявен за един от най-добрите социални предприемачи в света“, разказва Надежда и обяснява, че всичко е тръгнало от един стар компютър, който е бил оставен в едно от гетата в Бразилия. Баджо ангажирал свои приятели да обучават местните как да улеснят живота си благодарение на този компютър и промяната към по-добро не закъсняла. Той успял да създаде цяла мрежа първо в Бразилия, а след това и по света. „Тези малки компютърни клубове помагат на хората чрез компютърни технологии да променят цялостната си визия за това каква информация да споделят с другите хора и как повече да бъдат чути“, разказва нашенката.

Надежда Савова в Хлебната къща в Златарица, Велико Търново, сн.: „Борба“

Надежда е впечатлена и от това как уличната храна по някакъв странен начин сближава хората. „Изучавайки карнавала в Бразилия, осъзнах, че едно от нещата, които дават вкус на живота на хората, е уличната храна. Това е една уникална страна, в която е застъпено хората да продават всякакви храни на улицата. Голяма част от тях са приготвени вкъщи“, споделя българката и отбелязва, че именно уличната храна разбива социалните различия. „Тази храна се яде и от бедните, и от богатите“, обяснява тя. „Тогава работех за ЮНЕСКО и им дадох идеята да развият нематериалното културно наследство на уличната храна. Започнах да работя с местните жени и всеки ден продавах храна. След това изследвах уличната храна и в много други държави – Перу, Мексико, Тайланд, Лаос, Камбоджа… В България за съжаление се оказа, че единствената улична храна е генномодифицираната царевица, която се внася от Америка, и тук-таме печени кестени и печена тиква“.

Вдъхновена от това, което е видяла по света, Надежда е създала първата хлебна къща в Габрово. Печенето на хляб е примесено с изкуства като поезия, музика, театър. Габровката и съмишлениците й са спечелили проект за създаване на хлебни къщи в София, Пловдив, Стара Загора и Варна. Младата жена споделя, че идеята е запазване на автентичния вкус на храната и съхраняване на всички природни продукти.

30-годишната доцентка не крие, че всеки път, когато седне на масата, казва молитва за благодарност. „Руски учени доказаха, че когато прекръстиш храната си, всички микроби умират. Благодаря на Бог за това, че имам храна. Виждала съм много бедни хора по света, които ядат веднъж на ден. Въпреки всичко обаче, те ценят всеки миг“, разказва още българката.

Вижте видеото: