Фотографката Камелия Атанасова: Най-плашещото за мен е да направя една и съща снимка

Камелия Атанасова се занимава с фотография от доста дълго време насам. Споделя, че магията на фотографията я е завладяла още в детските й години. Има няколко самостоятелни изложби.

Представи се с няколко думи.

Амбициозна в професията си, изпипваща до максимум всяка подробност . Емоционална.

Какво провокира интереса ти към фотографията? Кога започна да се занимаваш с това изкуство?

Тази история може би доста често съм я разказвала, но началото е следното: Когато бях много малка, моят баща имаше любителска фотолаборатория и едно от любимите ми неща беше да проявяваме филми и да копираме снимки на хартия. Може би тогава беше първият ми досег с фотографията. Това беше истинска магия – как имаш един абсолютно бял лист и от него започва да „изплува“ изображението. Наистина е много силно чувството и то ме грабна за цял живот.

След това пак като малка „крадях“ фотоапарата на баща ми, защото не ми разрешаваха да го пипам и правех снимки. По-късно в училище вече започнах да импровизирам фотосесии на мои приятелки, приятели. Гледах много снимки и се опитвах да си давам обяснение защо ми харесват и как са направени, измислях си свои идеи.

Какво ти дава фотографията?

Всичко! Любов, магия, въображение, начин на живот.

Какви фотографии обичаш да правиш – цветни или черно-бели? Защо?

Не мога да определя, че едното или другото ми харесва повече, във всяко си има чар. В цветните фотографии ми харесва съчетаването на цветовете, все едно като в модата или пък когато се чудиш как да се облечеш. Обичам цветните акценти. Докато пък черно-белите са загадъчни. Там изключваш цветовете и всичко е нюанс на сивото. Красиви са, понякога дори извънреални. С тях можеш да постигнеш внушения, невъзможни при цветните снимки.

Снимаш предимно сватби. Защо?

Всъщност не снимам предимно сватби, просто така изглежда, хаха. Снимам най-вече хора, просто при сватбите са облечени в сватбените си дрехи. Снимам много индивидуални фотосесии. Услугата ми „Подарък фотосесия” е много популярна. Също така мода, бизнес фотография, момичета, които искат да се видят красиви, жени, които искат да подарят еротични снимки на половинките си, бебешки фотосесии и много други. Дори наскоро започнах да организирам фотосесии за тиймбилдинг. Като се замисля, снимала съм и в други сфери и пак ми се получава. Май почти всичко ми е интересно да бъде на снимка. Хората са много интригуващи, а пък и портретната фотография се търси най-много.

По какво можем да познаем добрата сватбена снимка?

Всъщност, за да познаем добрата сватбена фотография, това не трябва да е една снимка, а цял сет от такива, защото този тип снимане е разказване от А до Я. Добрият сватбен фотограф трябва да може да разкаже последователно цялото събитие и тук е именно трудното, защото всеки, дори да не е професионалист, може да направи уникален единичен кадър и до там да се спрат нещата. Чувала съм дори от младоженци, че някой познат любител фотограф ще снима тяхната сватба и те просто не знаят в какво се забъркват. Да снимаш сватба означава да имаш над 10-часов работен ден, без право на почивка, с обостряно внимание през цялото време, като освен регистративно заснемане да можеш да представиш нещата и по художествен начин, а не всяка обстановка предлага това. Сватбената фотография има своите специфики и определено не бих казала, че е лесна работа.

Откъде черпиш вдъхновение?

От хората, които обичам. И от хората, които са доволни от работата ми и които ме карат да мисля, че нещата които правя, наистина имат смисъл. Те са моят барометър.

Какво мечтаеш да заснемеш?

Бих искала един ден да правя концептуална фотография. Но и това ще стане, убедена съм в това.

Какво мислиш за фотографията в България?

Че е на много занижено ниво за съжаление. Отвсякъде се появява фотография тип „шир потреба”. Какво имам предвид: снимки на бял фон в т.н. „студио“ без сюжет и обстановка, често неправилно експонирани и с липса на острота, снимани с евтина техника. Масовият потребител лесно се впечатлява от всяко нещо малко по-различно от личната му карта и съответно това се смята за голямо изкуство. Хората се снимат на конвейер и това мен лично ме дразни. Никога не бих искала и не бих си позволила да го правя. Най-плашещото за мен е да направя една и съща снимка, това означава, че няма развитие. Всичките ми фотосесии са бутикови и обикновено правя много дълги предварителни срещи с моделите си, за да ги разбера по-добре и да обсъдим подробностите преди да ги снимам. Но разбира се, има и много добри фотографи, единици, на които аз искрено се възхищавам.

В сайта ти пише, че обожаваш да пътуваш. Кои кътчета по света искаш да видиш?

Толкова са много, че просто няма смисъл да ги изброявам. 🙂 Но в интерес на истината напоследък нямам голямо влечение към популярните туристически дестинации. Доста от местата са вече без дух от тази масовизация. Дори в Мароко, когато отидох, имах такова усещане. Просто обичам да се наслаждавам на пътя. Може би най-интересното място, на което съм била, е п-в Камчатка. Там сякаш времето е спряло. Такива места ми харесват. И естествено, като съм там, винаги си казвам: „Ех, тук какви снимки могат да станат” 😉

Пожелай нещо на читателите на Prekrasna.bg.

Да са още по-прекрасни.

Още снимки ТУК