Prekrasna.bg
Любовната история на Росен по някакъв начин потвърждава истината, че човек, когато губи, не знае какво печели.
Преди да се оженят с Мила, две-три години бяха гаджета. Около тях двойки се разпадаха, някои сутрин се разделяха, вечер се събираха, други си устройваха впечатляващи скандали. При Росен и Мила нищо такова не се случваше, разказва тяхна приятелка пред в. „Лична драма“. Те се обичаха спокойно, през всичко минаваха ръка за ръка, планираха бъдещето си и вървяха напред заедно стъпка по стъпка. Шегуваха се, че техният меден месец, когато и да се случи и колкото и да продължи, ще бъде в Париж. Росен говореше перфектен френски, като дете беше живял във Франция и мечтаел да я покаже на жена си.
Сватбата им не учуди никого. Купонът за раждането на дъщеря им Алекс – също. В представите на всички 
приятели те бяха перфектното семейство, което се справя и живее без излишни емоции и сътресения, макар че за Айфеловата кула и разходките край Сена почти не се говореше. Както и за тях двамата – все някой друг имаше проблеми, оплакваше се и чакаше помощ.
На Росен и на Мила всичко им беше наред. Дори когато Алекс навърши 17, я изпратиха при леля на майка й в Щатите. Оказа, че не само на гости за лятото, а в отдавна избран колеж. На баща й явно му беше мъчно и избягваше да говори за дъщеря си, а Мила често въздишаше колко й липсва нейното момиче. Нямаше нищо чудно в това, че след няколко месеца тя замина при Алекс и при леля си. Ако имаше нещо изненадващо, то беше в това, че времето минаваше и Мила все отлагаше връщането си. Накрая на всички стана ясно, че нито те двете ще си дойдат, нито Росен ще отиде при тях.
Разводът им беше чиста формалност и въпрос на време.
Минаха години преди нашият приятел да започне сериозна връзка. Запозна ни с Даниела – новата любов в живота си, чак когато стана ясно, че двамата заминават за Париж. Той побърза да се застрахова и предупреди да не очакваме сватба – нямало по-несигурно нещо от брака на този свят. С Даниела бяха хубава и съвсем различна двойка – много работеха, много се смееха, много купонясваха, много спореха… Чак когато ги опознах, разбрах разликата – тази любов беше жива и емоциите им постоянно се движеха между полюсите. Когато Росен беше с Мила, всичко беше съвършено и някак… хербаризирано. Планирано от нея и изчислено до последната подробност. Включително и раздялата им.
Даниела, която не познавахме, ни показа непознат Росен – весел, забавен, готов винаги да помогне на един и да разсмее друг. Никога преди не го бях виждала да прегръща и целува любимата си в компанията. Не бях чула да я нарича с нежно име пред всички или високо да изрича: “Обичам те!“. Не бях откривала в очите му страст, която се опитва за малко да прикрие като нещо друго. С новата жена до себе си той беше… себе си. С нея осъществи и онова мечтано пътуване до Париж. Оттам двамата се върнаха с красиви непретенциозни
пръстени. Купили ги от някакво сбутано магазинче и си ги разменили, сладко почерпени, пред известната Розова къща на Монмартър. Разказваха един през друг, прекъсваха се, смееха се, целуваха се като влюбени ученици.
Радвах се на Росен, който живееше с всяка своя клетка. Бях благодарна на Даниела, че го направи такъв. Бях щастлива, че двамата се намериха и се заобичаха толкова истински и почти по детински чисто и лудо. Какво от това, че и двамата бяха минали 40-те?!
Преди седмица помолих Росен да ми покаже отново снимки от Париж. Преди да ги отвори, той хвана ръката ми и каза: „Мислех, че никога няма да преживея това. С Мила не само нямаше да е същото, то просто нямаше да се случи. С Даниела съм аз, свободен съм да направя всичко, което искам. А аз всичко искам с нея. С тази жена и мечтите се сбъдват по друг начин…“.
