Prekrasna.bg
Петър Дънов проговорил късно
До 6-ата си година малкият Петър не говорел. Не казвал нито една дума. Всички го смятали за ням. Само баща му Константин Дъновски, първият български свещеник във Варна, вярвал, че момчето му ще проговори и ежедневно се молел за това. Така един ден чудото станало. Случило се на нивата по време на жътва точно 6 години след раждането на Петър. Било 12 юли – ден, когато по стар стил се отбелязвал Петровден, който е имен ден за светското назоваване на Дънов, пише в. „Уикенд“.
Това е най-усилното време за прибиране на хлебното зърно и майката водела със себе си безмълвното момче. То стоически търпяло жегата, тичало напред-назад. Гледало житата как се люлеят от вятъра и после как едно по едно падат под острите сърпове на жътварките. Изведнъж, най-неочаквано за всички, момчето се провикнало: „Мамо, искам люлка”. Биографите пишат, че това са първите думи, които е изрекъл Петър Дънов.
Майка му мигом захвърлила сърпа и хукнала към чедото си. Прегърнала го и се разплакала от щастие. Момчето й не било нямо. То говорело, и то съвсем разбираемо и вярно. Жената забравила за жътвата и се втурнала да му направи люлка. Люляла дълго детето си и двамата заедно се смеели. И докато люлката се носела нагоре и надолу под дървото, се случило второто чудо. Малкият Петър казал: „Мамо, иде буря“. Майката почти не обърнала внимание на предупреждението, но скоро дошли облаци, небето притъмняло и сякаш слязло на земята.
Започнала страшна буря, от която дори някои снопи пламнали. Било страшно. Хората се страхували за живота си, но никой не пострадал, само класовете изгорели с изключение на тези в нивата на Дънови.
Във всичко това бащата Константин видял Божие знамение. Сигурен бил свещеникът, че момчето му не е обикновено, щом на имения си ден проговорило след 6 години мълчание. И щом тяхната нива единствена останала непокътната от страшната градушка и огнените пламъци.
„Детето ни е свято и е белязано от Господ! Трябва да го пазим!”, казал отец Константин, който освен поп бил и местният учител.
Малкият Петър постоянно изненадвал близките си и съседите си с мъдрите думи, които изричал, без никой да очаква от него.
Често давал съвет на някой съселянин как да постъпи, без онзи да му е казвал какво го боли или какъв проблем го мъчи. Така хората започнали да шушукат, че момчето може да чете мисли.
