Prekrasna.bg
Не ми позволи да запазя и един хубав спомен оттогава
Здравейте, мили хора.
Пиша ви, за да споделя с вас мъката си.
От дълги години правя опити да простя на собствената си майка, но не мога и не мога.
Вече съм жена на възраст. Гоня 50-те. Целият ми проблем е, че имах кошмарно детство!
Когато бях на 9 години, нашите се преместиха в столицата.
Татко си намери по-хубава работа, а на мама й се наложи да се примири с факта, че трябва да работи не по специалността си.
Владееше перфектно няколко езика, но не ги използваше.
Прехвърли всичките си болни амбиции върху мен и превърна живота ми в същинско мъчение.
Тя съсипа детските ми години
Настоя да уча френски, английски и италиански. Освен това ме записа на балет, цигулка и плуване.
Ще кажете какво толкова?!
Но истината е, че нямах време да си изживея детството и вършех неща, които не исках. Към балета например нямах никакъв усет!
След месеци мъчение учителката каза на майка ми, че ме изключва, защото преча на другите. Така и беше!
Нищо не излезе и от уроците по цигулка. Нямах никакъв талант, нито пък желание!
Все ми повтаряше, че не ставам за нищо, щом не мога да прочета толкова книга на седмица, колкото тя иска!
Купуваше ми дрехи, които по-скоро бяха по неин вкус, а не по мой!
Тормозът продължи до тийнейджърските ми години, когато за неин ужас записах математика в друг град.
Преместих се и не след дълго се влюбих. Оженихме се, въпреки че мама така и не одобри моя избор.
Мъжът ми е обикновен човек, не е богат, но родителката ми явно е искала да се омъжа за някой принц.
След като родих първото си дете, тя всячески се опитваше да ми дава напътствия.
Но събрах смелост и й заявих повече не ми се бърка в живота!
Оттогава до днес тя не ми говори.
Вече минаха години…
Понякога ми липсва, но като се сетя за всичко, което ми причини, се изнервям и не мога да й простя.
Сигурно ще горя в ада! Тежи ми това положение, но болката ми е голяма…
Съсипа детските ми години, не ми позволи да запазя и един хубав спомен оттогава…
Кажете ми как да й простя?! Невъзможно е!
Даниела
Споделете вашата история и можете да получите съвет от читателите на сайта! Изпратете ни e-mail на info@prekrasna.bg
Снимка: Pixabay.com
kogato maika i ci otide ot toia cviat 6te i procti i togava cial jivot 6te ia grize cavecta zatova neka i procti cega za6toto cled tova 6te e kacno
Майката си е твоята майка, която ти сама си избрала преди да се родиш. Обичай я такава каквато е!
JIVEI SI JIVOTA SKAPA-NIKOI NE MOJE DA GO OPREDELQ OSVEN TEB.BOLNITE I ANBICII SHTE PRODALJAVAT DOKATO E JIVA.
Трявба да намерите сили в себе си да простите на родната си майка,направете го заради себе си,заради собственното си спокойствие, иначе това ще виразяжда и мъчи докато сте жива!Така ли желаете да изживеете остатъка от живота си в терзания?А майка си не съдете,тя е правила това,като е мислила,че прави най-доброто за вас,вярно, че нейните неосъществени мечти е искала да ги види във вас.Ако това е нейния непростим грях към вас……?Това в моето виждане,решението си е ваше!Постъпете така,както ви подсказва собственната съвестта!
nameri sili da i prostish zashtoto kogato si zamine ot tozi svqt shte sujelqvash no shte e kusno
prosti i tq ti e maika a maikata e edna
.
Авторката-Даниела ,ако желаете се свържете с мен.В същото положение съм. И мен ме измъчва това. Може заедно да намерим изход.
Росита, имах точно такова детство, дори нещо повече, моите родители се разведоха, когата бях на две и половина. Баща ми е алкохолик (от най-неспасяемите). Майка ми прехвърли всичките си болни амбиции върху мен и всеки мой неуспех беше повод да ми се напомня, че съм дъщеря на баща ми и че струвам колкото него. Изживях тежки побоища, освен психическия тормоз. Ходех посинена от горе до долу, от един маркуч от пералня.
Не знам колко учена е майка ти и колко езици и други познания или таланти има, на първо време ти я разгледай и приеми като човешко създание. Виж липсата на емоционална зрялост у нея (защото това е обичайната причина за такова детство) и приеми, че не и е достигнало емоционално възпитание.
В момента, в който приех, че моята майка се е държала по този начин от глупост, в желанието да имам по-добър живот от нейния и т.н. ми стана по-леко. Погледнах я мъъъъничко изотгоре и намерих начин да и простя.
Най-важното в живота ми обаче е че години преди да създам семейство изчетох всяка литература за правилно отношение към децата и възпитах единствения си син по противоположния начин. Разликата между мен и нея в майчинското отношение беше фактора, накарал моята майка да се обърне към мен и да поиска прошка. А най-хубавите думи, които ми каза след това бяха „Ако можех да върна времето назад, бих те отгледала, както ти отглеждаш твоя син“.
Прочети книгата „Как да печелим приятели и да влияем на другите“ – Дейл Карнеги
Пожелавам ти да намериш мир с майка ти, защото там ще намериш мир и със себе си. Покажи и, че си я надраснала емоционално и тя ще се смири пред теб и най-главното, ПОВЯРВАЙ В СЕБЕ СИ, ти твърде вероятно си много добър човек, щом те тревожи мисълта,че не успяваш да простиш.
Ако искаш потърси ме и ще поговорим по-подробно. Мога да ти посоча книгите, които помогнаха на мен и ти да си избереш измежду тях.
Приветствам разума Ви да отрежете мераците на „родителката“ да Ви дава тон в живота! Самият факт, че не Ви „говори“, показва що за характер има – себичен, егоистичен и незрял. Явно е свикнала да става само на нейната, в противен случай – спира да говори. Това Ви освобождава от всякаква отговорност за отношенията помежду Ви. Не виждам за какви прошки може да става дума, при условие, че никаква грешка не е призната, и никаква прошка не е поискана. Мислете за Вашето семейство и за хората, с които Вие лично сте решили да го създадете. „Родителката“ /не мога да я нарека майка/ не сте я избирали. Тя е бела отговорна в ранни години да създаде отношения на обич и доверие помежду Ви. Не губете златно време в ненужни мисли, време, което можете да дарите на истински близки и приятели, които Вие сте избирали. Ако имате нужда, потърсете помощ от психолог!